Видът е много привързан към местообитанията си и за изхранването си се нуждае от стари гори с богат подлес от горски плодове, както и богати на жълъди.

Видът обитава сезонно територията на НП “Пирин”. През зимните месеци слиза в ниските части на планината, следвайки дивите копитни и домашните животни.

Златката е включена в Червената книга на България като застрашен вид. Тя е много чувствителна по отношение на качеството на средата, в която живее.

Налице е изключително ниска срещаемост на вида. Фактът, че следи от дивата котка са наблюдавани само в места със слаба посещаемост от хора и никога в близост до оживени туристически райони говори, че видът се нуждае от тихи и отдалечени местообитания, с минимално човешко влияние.

През последните десет години в цялата страна се наблюдава тревожна тенденция на многократно намаляване числеността на сърната. Територията на НП “Пирин” не прави изключение.

Дивата коза в Пирин е запазен в чист вид представител на местния за южната част на Балканския полуостров подвид Балканска дива коза (Rupicarpa rupicarpa balcanica).

Всички европейски видове прилепи са насекомоядни и в районите, където има големи колонии (напр. над 100 екземпляра), значението им за екосистемите е огромно.

В Парка са установени две гнездящи двойки.

Видът е в критично състояние: рядко срещан, с ниска численост през размножителния период, с явна тенденция към намаляване на гнездящите двойки на територията на НП “Пирин” през последните 2-3 десетилетия.

В Парка гнездят три двойки. Видът се наблюдава по време на размножаване и в близките прилежащи територии на НП, където е възможно да има още 4-5 двойки.